Молът представлява сграда или съвкупност от сгради, които съчетават много на брой магазини.       Архитектурата им може да бъде приета като съвременен вариант на традиционния пазар, пренесен в закрито помещение.
   Развитието на моловете датира от 20-те години на 20 век. То съвпада с прогресивното развитие на живота в САЩ. Още от създаването на моловете се наблюдава тенденция дизайнът им да бъде насочен към интериора, съобразно идеята за привличане на повече клиенти. Комерсиалното пространство на мола е полето, в което ежедневно можем да наблюдаваме съвкупност от различни нагласи на човешката душевност, както и многообразие от поведенчески модели. Случващото се там е огледален образ на случващото се в обществото ни – с всичките му положителни и отрицателни прояви, най-вече в колективна насоченост.
     Стремежът на всяка личност би трябвало да бъде насочен към усъвършенстване в нравствен и чисто практичен план. Времето, в което живеем обаче – със своя интензитет, консуматорски дух и поглед, взрян в необозримата повърхнина на чуждото, смачкват този стремеж, превръщайки го в настъпателно желание да бъдем „актуални“. „Актуалността“ си най-често проявяваме чрез подражание – посещаваме „престижното“ кафене, „престижните“ нощни заведения, солариума, фитнеса, мола – не защото изпитваме вътрешна потребност да го направим, а защото така постъпват „модерните“. Като резултат меркантилността и суетата стават основа за живот.
     Голяма част от хората, сраснали се с пространството на мола, са родители с малки деца. Деца, които неминуемо ще бъдат носители на мол културата – бляскава, радваща окото, но същевременно повърхностна и пуста. Лишена от емоции, повлияни от вкус към естетичното. Вкус, който всъщност дори не сме опитали да провокираме в младите поколения. Просто защото сме избрали да бъдем част от многото еднакви… Поради страха, че различното, некомерсиалното, може да бъде отхвърлено, или защото до такава степен сме се превърнали в „продукт“ на времето, в което живеем, че сме изгубили способността си да мислим и чувстваме в качеството си на индивидуалисти и сме приели да живеем единствено като част от колективното цяло…