Постинг
20.02.2016 21:08 -
Поклон, Апостоле!
19 февруари 1873 година - ден, който завинаги бележи с черен печат историята на един народ... Ден, в който Той - идеологът, борецът, човекът и патриотът, умира, за да живее вечно!
Цяла България отдава своята почит на Апостола! Мълчаливо и замислено благодари за саможертвата и моли за извинение. Извинение от името на тези, чиито гласове така и не откликват на едно единствено повикване - "Народе???"
Вали. Проливно. Като всяка година на този ден. Сякаш небето плаче. Хора. Цветя.
През цялото време съзнанието ми е обзето от една мисъл - дали е вярвал, че си струва, дали е изпитвал страх от предстоящото; дали не е допускал идеята да предаде съратниците, за да се спаси; какъв е бил животът му... И още, и още...
Оглеждам се. Сред множеството има такива, чието лице говори повече, отколкото думите биха могли да изкажат - отегчение, досада, задължение. Има и други - видимо обзети от вълнение. Патриотични слова.
Чувам как млада жена - учителка, тихичко нашепва. Разказва на децата за Апостола.
В очичките им грейва пламък.
Тогава разбирам - има смисъл! И той е в същия този пламък, в който се възраждат родолюбието и националните гордост и самочувствие!
Въздишки и венци... Мисъл - БЪДЕЩЕ...
Цяла България отдава своята почит на Апостола! Мълчаливо и замислено благодари за саможертвата и моли за извинение. Извинение от името на тези, чиито гласове така и не откликват на едно единствено повикване - "Народе???"
Вали. Проливно. Като всяка година на този ден. Сякаш небето плаче. Хора. Цветя.
През цялото време съзнанието ми е обзето от една мисъл - дали е вярвал, че си струва, дали е изпитвал страх от предстоящото; дали не е допускал идеята да предаде съратниците, за да се спаси; какъв е бил животът му... И още, и още...
Оглеждам се. Сред множеството има такива, чието лице говори повече, отколкото думите биха могли да изкажат - отегчение, досада, задължение. Има и други - видимо обзети от вълнение. Патриотични слова.
Чувам как млада жена - учителка, тихичко нашепва. Разказва на децата за Апостола.
В очичките им грейва пламък.
Тогава разбирам - има смисъл! И той е в същия този пламък, в който се възраждат родолюбието и националните гордост и самочувствие!
Въздишки и венци... Мисъл - БЪДЕЩЕ...
Великолепната, будеща възхищение безрод...
Великият Ботев
„Стреми се към високото“ или историята н...
Великият Ботев
„Стреми се към високото“ или историята н...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 0